Нувел е с гладко избръсната глава, носи безупречни черни костюми, спи с блондинка, която е с четвърт век по-млада от него, публикува разговорите си с Жан Бодрияр и собствените си манифести, в които поставя поезията по-високо от архитектурата – общо взето той се държи и изглежда така, както би трябвало да изглежда великият френски архитект и европейски интелектуалец, признат още приживе за гений.

Казват, че в живота Нувел е много скромен и тих човек, а заради стари дългове имуществото му се ограничава единствено с колата му Porsche. При това, въпреки левите си възгледи, той е един от най-скъпите световни архитекти, заедно с британеца Норман Фостър, и от 80-те години на миналия век Нувел продава хайтековата архитектура като разкош. Жан е един от стълбовете на съвременната глобална архитектура и едновременно с това неин главен критик.

Нувел късно се увенчава с успеха. Той е роден в семейство на учители в Югозападна Франция през лятото на 1945 г. Родителите му предполагат, че той ще се занимава с математика, но още в училище бъдещият архитект бързо развива интерес към живописта и на 21 години се мести в Париж, където учи и работи в Националната висша школа по архитектура. Става главен архитект на Парижкото биенале на съвременното изкуство.

През 70-те години Нувел е по-известен заради възгледите си и организаторската си дейност, отколкото със собствените си постройки. Младият човек е против „хартиената архитектура“ и призовава колегите си активно да отстояват мнението и идеите си на практика. По това време той основава и движението „Марс 1976“ и „Архитектурния синдикат“. След поредица от загуби в различни конкурси, Нувел печели за първи път едва през 1981 г. и така на бял свят се появява сградата на Института на Арабския свят в Париж.
Постройка на институт на брега на Сена е част от плана за обновяването на Париж, предложено от френския президент Франсоа Митеран. Нувел сътворява нещо парадоксално: неговият музей е съвременно технологично здание, което се подпира на историческите традиции, при това без да се подхлъзва в постмодернистичната ирония. Цялата южна фасада е затворена отвътре с механични жалюзи, напомнящи арабски орнаменти. В зависимост от осветлението през деня тези жалюзи ту се отварят на принципа на диафрагмата, ту се затварят, играейки си със светлината и създавайки невероятни фигури. Тази абстрактна игра е разбирането за архитектура на Нувел. И това негово виждане му донася слава, когато той е на 42 години.

За разлика от британците Норман Фостър и Ричард Роджърс, които по това време създават глобалната хай тек мода, французинът се интересува предимно от технологичната страна в архитектурата. При това Нувел е абсолютният син на новото време: неговите проекти биха били невъзможни без съвременните технологични решения, но именно днешното високо ниво на проектиране и на строителство позволяват той да не се разсейва с грубите изчисления и да измисля архитектурни атракции.

Фондацията „Картие“ е още една неголяма музейна сграда в центъра на Париж – изобщо неприличаща на Института на Арабския свят и най-малко напомняща архитектурата в нейното обичайно разбиране. В средата на историческата постройка Нувел „разработва“ градина, обградена от останалото пространство със стъклена витрина. А вътре в нея има прозрачна постройка, на която във високата част могат да се забележат тук-там жалюзи.

През 1994 г. Нувел създава идеалната сграда за съвременния постиндустриален град: музей на съвременното изкуство, в който на самото съвременно изкуство е отредена второстепенна роля. На първо място това е кът за общуване и за почивка в центъра на мегаполиса. Архитектурата престава да доминира, издигайки на първи план човека и неговите емоции.

През 2005 г. архитектът фиксира идеите си на хартия, които ще се въплътят в този проект. Нувел се изказва против съвременната анонимна архитектура, която няма връзка с контекста и изглежда еднакво и в Европа, и в новите мегаполиси на Китай. За Нувел архитектурата е модификация на съществуващото физическо, биологично и историческо. „Архитектурата е адаптация на местните условия към дадено време, а това означава, че всеки проект не трябва да прилича на предишните и не бива да се слива с обкръжаващото го“ – казва французинът.

Своята най-известна, или по-скоро най-мащабна, постройка – Торе Агбар, Жан ще построи 10 години след това свое изказване. Колкото и да е странно събитията от 11 септември развързват ръцете на архитектите и ги тласкат към експерименти. В Лондон Норман Фостър създава сплесканата „краставица“ 30 St Mary Axe; за Барселона Нувел измисля не много типична офис сграда небостъргач Торе Агбар. Външно приличащите си обекти обаче отразяват разликата в подхода на британеца и французина: за Фостър безупречният технологичен пълнеж е самоцел, а за Нувел е само машинария, необходима за създаването на визуална инсталация.
Огромният успех на Торе Агбар става повод за присъждането на награда „Прицкер“ на Нувел – архитектът я получава през 2008 г., десетилетие по-късно от първия му огромен успех. Благодарение на няколко малки, но изискани проекта, Нувел става звезда още през 90-те и може съвсем спокойно да се наслаждава на славата си, занимавайки се само с хобито си – дизайн на мебели. Вместо това обаче той се превръща в световна марка за стил и качество и водач на фабриката за производство на чудеса, която всека година изпълнява десетки мащабни проекти по целия свят.