Роденият е на 28 февруари 1929 г. в Торонто, Канада, Ефраим Голдбърг е един от най-уникалните в света архитекти. Не е случаен фактът, че зад името му стоят проекти като музея Гугенхайм в Билбао, „Танцуващата къща“ в Прага, Experience Music Project в Сиатъл. А когато става дума за  изумителния му проект на небостъргач в Берлин, не можем да не се сетим, че неговата фирма от Лос Анджелис победи осем конкуренти в конкурса и грабна палмата на първенството. 150-метровата кула ще бъде разположена на „Александерплац“ в „Митте“, недалеч от Берлинската телевизионна кула - най-високата сграда в Германия с височина от 368 метра. Сградата на Гери ще се отличава с каменен екстериор и ще включва 39 етажа с 300 апартамента, ресторанти, хотел и SPA център. Строежът на проекта е на стойност 250 млн. евро и се очаква да завърши през 2017-та.

Наричат го „Композиторът на архитектурата“, използвайки определението на Гьоте, че архитектурата е застинала музика. Американецът с канадски корени и еврейски произход поднася на ценителите естетически нестандартните си обекти, в които сякаш „деформира“ традиционните строителни елементи. Неговите постройки, които той предпочита да се възприемат като скулптури, изпълват пространството с фантастични форми и обеми. Те сякаш са предназначени за бъдещето, за един футуристичен град, в който всеки би искал да живее. И затова често прекрасните му постройки са туристически забележителности, без значение дали говорим за музея „Гугенхайм“ в Билбао, концертната зала „Уолт Дисни“ в Лос Анджелис, Техническия университет в Бостън или небостъргача „Опус“ в Хонконг. Те никога не остават незабелязани, защото Гери има изключително специфичен и силно разпознаваем стил, определян от специалистите като деконструктивизъм. Той е носител и на наградата „Притцкер“, а списание Vanity Fair го обяви за творец номер едно на нашето време.

Страстта към архитектурата е силно забележима при Франк още докато е малко момче. Той сътворява градове от дърво, като в това му начинание компания му прави баба му. Двамата дялкат дървото с часове, а от ръцете им се „раждат“ малки, приказни къщички и футуристични селища, които те подреждат на пода в хола на къщата. Вълшебните парчета пък си набавят от магазина на дядо му, където той прекарвал всяко свободна минута. Бащата на Франк също има „вина“ за оформянето на творческата му натура. С него малкото момче рисува с часове, а майка му пък го въвежда в света на изкуството. По думите на баща му Гери бил истински мечтател - идеална причина да се посвети на музите си. Често се отнасял нанякъде и се реел във въображението си с часове, а след това рисувал и създавал поредното свое нестандартно творение.

През 1947 г. Ефраим се мести в Калифорния, където става шофьор на камион и се записва в колеж в Лос Анджелис. Но в крайна сметка той завършва университета за архитектура на Южна Калифорния, макар и това да му отнема известно време, докато открие коя всъщност е истинската му страст. Занимава се с радиоизлъчвания и започва да учи инженерство, но по думите му и с двете неща се е справял доста зле. Но не спира по време на следването си да посещава музеи, да се любува на произведения на изкуството и да слуша музика – всички онези неща, които майка му го накарала да обикне от цялото си сърце още от дете. Споменът за дните, в които конструира къщи от дърво с баба си, го провокира да се запише в няколко архитектурни класа.

Едва на 23 г. се жени за Анита Снайдер и през 1956-та сменя името си на Франк О. Гери. По това време семейството му се мести в Кеймбридж. Там той изучава градско планиране в Харвардския университет, но напуска, преди да се дипломира. „Не ми беше интересно – споделя за този период от живота си Гери. – В главата ми се въртяха къде-къде по-сложни идеи за социалната архитектура, но те така и не намираха своята реализация.“

Може би това и причината в началото на кариерата си Франк да строи конвенционални сгради. Но ето че в един момент той си казва: „Стига!“ И през 60-те полага начало на специфичния си, впечатляващ стил. А той е с екстравагантни извити форми, разчупена геометрия и нестандартни плоскости. Дали нетипичният му начин на мислене е действал в отношенията му в семейството, или причината е друга, не се знае, но през

 70-те Гери слага край на брачния живот с Анита, от която има две дъщери. А по-късно, открил сродната си душа за втори път, се жени за панамката Берта Агилера, който пък му ражда двама сина.

Но, каквото и да се случва в личния му живот, професионалният му не спира да върви напред. Прага се гордее, че именно там е построена „Танцуващата къща“ 1992-1996 г. от стъкло, бетон и неръждаема стомана. Дръзкият музей „Гугенхайм“ в Билбао се радва на своята ексцентричност. Гордостта на Хонконг – „Опус“, 12-етажна жилищна сграда, наричана „Кулата на Гери“, не спира да привлича туристи със своите забележителни гледки, тучен и зелен склон. А последният проект на архитект Франк Гери отново предизвиква логиката. Сградата е на бизнес училището „Д-р Чау Чак Уинг“ към Технологическия университет в Сидни, предвидено да приеме 1600 студенти и техните преподаватели. Проектът на стойност 180 милиона долара бе наречен „най-красивият смачкан плик на света“, а с него Франк за пореден път доказа, че за изкуството няма граници. „Нека Ви кажа нещо. В света, в който живеем, 98% от това, което се проектира и строи, е пълен боклук! Никакво чувство за дизайн, за човечност, за нищо. Само купища лоши сгради и това е!“ – каза считаният за най-големия жив архитект, попитан от журналисти какво мисли за хората, които го обвиняват, че превръща архитектурата в шоу. „Ние посвещаваме себе си на работата. Аз не търся работа. Не търся публичност. Аз не седя да чакам, телефонът да ми позвъни. Аз работя с хора, които уважават изкуството на архитектурата. И моля ви се, престанете да ми задавате глупави въпроси, като този!“