Всеки от нас е чувал за Резиденция „Евксиноград“, но не са много тези, дръзнали да я посетят. „Да, на една ръка разстояние е, и когато поискам, мога да отскоча“ - разсрочва посещението на това уникално място с месеци, а понякога и с години. Но, повярвайте, там има какво да се види, особено след като през миналата година резиденцията беше реставрирана.

Резиденция „Евксиноград“ се намира на 8 км северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена близост до курорта „Св. Константин и Елена“. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.

През 1880 г. княз Батенберг посещава Варна и е посрещнат в манастира „Св. Димитър“, който се е намирал на мястото на днешната резиденция. Монархът толкова харесал природата тук, че две години по-късно варненската община му дарила манастира и прилежащите му земи.

Княз Батенберг веднага започнал изграждането на своя дворец, наречен от местните хора Сандрово (по името на княза), но проектът е довършен в периода 1887 – 1900 г. от неговия приемник – княз Фердинанд. По външна архитектура дворецът силно наподобява на френските ренесансови дворци от XVIII в. Интериорът също е впечатляващ – просторни зали, красива декорация, стилна английска мебел, автентични мраморни камини, френски полилеи, стенни и каменни часовници, инкрустирани със злато, редки картини, закачени върху стени със златисти копринени тапети. През 1893 г. дворецът „Сандрово“ е преименуван на „Евксиноград“. Новото име произлиза от древногръцкото наименование на Черно море „Евксинос понтос“. През същата година при двореца е построена и една от първите електрически централи в България.

Неразделна съставна част от комплекса Евксиноград е и дворцовият парк. За оформянето на парка от 800 дка през 1888 г. княз Фердинанд I привлича френски паркостроители. Проектът им включва рядка колекция от дървета – от черен дъб до атлантически кедър, които са единствени видове на Балканския полуостров. По оголените и каменисти места е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на р. Камчия. Североизточно от дворцовата сграда са изградени оранжерии за презимуване на палмите и за производство на цветя. В тях и в декоративния разсадник се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки.

В парка се разграничават няколко зони: централна (с двореца), гръцка градина, английска градина, крайречна, плажна и производствено-стопанска. Всяка от тях се отличава със свой специфичен облик и настроение. Най-елегантната и представителна част на парка е пространството пред двореца с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция.

През 1891 г. като част от комплекса и като приемственик на старата манастирска изба е създадена дворцовата винарна. Инициативата за това принадлежи на княз Фердинанд, а планът е изработен от немски архитект. Сградата представлява кокетна къща във възрожденски стил. Тя включва подземна част на две нива, приемно крило, лаборатория, цех за бутилиране, административна част и дегустационна зала, а размерите й са колкото за малко бутиково производство.

Вината от Евксиноград са прочути и днес с отличното си качество. В производството на избата се използва грозде от сортовете Шардоне, Ризлинг, Траминер, Мускат отонел и Врачански мискет. Белите вина се произвеждат по класически и съвременни методи и се съхраняват в дъбови бъчви. Избата се гордее и с доброто си бренди и организира дегустации на най-добрите си продукти за своите гости.

Друга забележителност в района на резиденцията са останките на късноантичната крепост “Кастрици” в североизточната част на парка.

Евксиноград е отворен за посещение за туристи.