Копривщица - архитектурно-исторически резерват

Публикувано на 2017-03-13 09:00:00

Копрѝвщица е град в Западна България, Софийска област. Намира се на 12 km от Подбалканския път. Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.

Копривщица е град-музей. Той се слави с многобройните си архитектурно-етнографски паметници на културата и музеи. Градът е обявен за архитектурно-етнографски и музеен резерват. В Копривщица са родени Детелин войвода, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков. Копривщица притежава тайнствено очарование, което се засилва с всяка крачка по тесните й калдъръмени улички. Тук времето сякаш е спряло в средата на 19 век. Очакват ви безброй китни възрожденски къщички, събрали в себе си чудни колекции от етнографски съкровища, стари оръжия, фина дърворезба, тъкани тъкани за бита и прелестни бродерии, народни носии и типични български бижута.

Легенда разказва за млада жена заселила се на това място, тъй като местността й се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин, където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – "женска поляна", название, което след това често се използвало от турците.
Според друга история се предполага, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от река Тополница и нейните притоци, мястото билo подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци. Поради благоприятните природни условия, в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – "жупа". Те поставили началото на ново селище.

Градът играе важна роля през периода на Възраждането. Част от къщите, строени през този период са превърнати в музеи. Характерни са фасадите, боядисани в синьо, жълто и керемидено-червено, с високи каменни зидове и масивни дървени порти, тесни калдъръмени улички, чешми и каменни мостове.

Главни забележителности на града са: Калъчевият мост (мост Първа Пушка); родната къща на Любен Каравелов; домът на Димчо Дебелянов; родните домове на Георги Бенковски и Тодор Каблешков; Ослековата къща и Лютова къща; църквите "Успение Богородично" и "Св. Николай".

Преди няколко века гражданите на Копривщица се славели като богати и заможни хора. Те се занимавали с търговия и занаятчийство и имали значителни успехи. За да покажат своите големи възможности, местните започнали да издигат все по-хубави и хубави къщи. Всички те се характеризирали с обширни дворове и стаи, пищна украса от вътре и отвън и високи каменни зидове. Но благосъстоянието на града било причина да е нападано и ограбвано не веднъж или два от кърджалиите. Населението всеки път трябвало да започва от нулата и да гради наново своя живот.
Старите къщи в Копривщица имат невероятна архитектура и уникално излъчване. От тях струи спомена за автентичните български традиции и фолклор, за неостаряващия възрожденски дух и обичаи. Карат ни с радост да си спомняме за онези славни и велики времена. Те несъмнено са най-голямата атракция в Копривщица и определят нейния външен облик.
Сред най-прекрасните примери за таланта и майсторството на местните строители от 18 и 19 век е Ослековата къща. Издигната е от уста Минчо в периода 1853 – 1856 година за богаташа Ненчо Ослеков. Тя е построена на много малка площ и представлява пловдивски тип симетрична къща. Всеки посетител остава удивен от прелестните рисунки по стените и дърворезбата по таваните. От 1965 година е превърната в Етнографски музей и в нея са изложени мебели и предмети от ежедневието на местните. Също така могат да се видят женски накити от този район, плетени чорапи и т.н.
Лютовата къща е друг знамет представител на тукашните архитектурни решения. Изградена е през 1854 година за търговеца Стефан Топалов, но през 1906 година Петко Лютов я купува. Тя също има пъстри и цветни рисунки и множество декорации.
Особено китен и живописен изглежда родният дом на поета Димчо Дебелянов. Дървената постройка поражда у човек много емоции и смесени чувства. Излъчва топлото,нежност, но и някаква носталгия по красотата и магията на възрожденската епоха.
Джоголановата къща е построена в началото на 18 век по заръка на Стойчо Старирадев. Сравнително голяма е, но особено симпатична и очарователна. Помещенията са просторни, разположени на два етажа, а двора е опасан с каменна ограда.
Къщата – музей на Георги Бенковски също заслужава възхищение. Заобиколена от красиви цветя и мирис на вечна пролет, в нея се съхранява всичко за живота и дейността на будния българин.