По думите му пазарът за кредитиране продължава да е активен във всички райони, и то не само в София, но и във Варна, Пловдив, Бургас и другите градове. Така например Бургас също е с по-голям дял от около 7,5% от изтеглените ипотеки. Останалите 30% пък се разпределят в другите градове из страната.


Според Тошев данните показват устойчива тенденция. „Това показва, че има активен пазар на ипотечно кредитиране в цялата страна. Освен това интересът продължава да се запазва към сегмента на тристайните апартаменти, които са водещи и са най-търсените жилища”, обясни още Тошев. Въпреки пандемията се наблюдава и лек ръст в среднотеглените суми за жилищни заеми. От началото на годината средната сума за ипотека е около 115 000 лв.

Промяна в предпочитаните квартали за живеене в столицата обаче няма. „Има си клиенти за всеки квартал.

Хората с по-високи доходи - в престижните квартали „Иван Вазов“, „Лозенец“, „Докторски паметник“. Тези със средни доходи продължават да предпочитат южните райони, като „Младост“. Хората с по-ниски финансови възможности купуват в по-крайните квартали на София”, коментира Тошев, като допълни, че реално сегментацията по квартали зависи от финансовата възможност на хората, които купуват.


Данните на Българска народна банка (БНБ) също показват устойчивост в тегленето на заеми. От статистиките става ясно, че въпреки засегнатите доходи и затворените бизнеси българите продължаваме на разчитаме на средства от банките, като ръстът в кредитирането се запазва още предходната 2020 г..

Това е логично, тъй като последните години българските потребители се радват и на рекордно ниски лихви
които при ипотеките са под 3% и продължават да поддържат това ниво.

При потребителските заеми лихвата е малко над 7 на сто. Последните данни към края на февруари показват, че изтеглените жилищни кредити достигат 12,172 млрд. лв. (11,3% ръст за година), а потребителските - 12,057 млрд. лв. (4,8% ръст за година).