Благоустроените села в област Благоевград, особено тези, които са близо до градовете, отчитат рязък скок в цените на имотите - застроени или не. Отчитат и сериозно увеличение на живеещите в тях.

Доскоро на село се връщаха пенсионерите или се заселваха по-възрастни хора от чужбина. Сега преобладават семействата в активна възраст и млади хора, които дават много по-различно съдържание на живота на село.

Страхът от коронавируса накара хиляди хора от големите градове да се върнат към селата и да потърсят здравословната изолация в къщите на родителите си и техните родители.

И ако в разгара на пандемията това беше временно решение за тях, ясно се очерта една друга група българи, а и чужденци, които направиха осъзнат избор да живеят на село трайно. Не пасивно, а с много активности - лични, обществени и културни.

Най- големият интерес е към селцата, в които може да се живее без лишения от съвременните нужди - интернет, пътища, вода, транспортна комуникация, детски градини и близо до училища. Тези хора и семейства създадоха и нови общности на село, активно се включват в различни инициативи, заедно правят проекти, културни и спортни събития, развиват и туризъм.

Благоевградското село Дъбрава е един от най- ярките примери на тази промяна. За почти пет години повече от 50 семейства са вече негови постоянни жители. Интересът към населеното място, което утвърди няколко културни и спортни събития, реализира социални проекти, разви био земеделие, доведе до петкратен скок на цените на имотите.

"Да, отчитаме тази тенденция, породена от Covid кризата, на завръщане на млади хора към малките населени места и към природосъобразния начин на живот. Очакваме общините да отговорят на тези млади хора със създаване на подходяща инфраструктура, така че те да имат същите условия, каквито имат и в големите градове, ползвайки ги сред чистия въздух на малките населени места", казва Росен Георгиев, председател на Асоциацията за европейско развитие на българското село, цитиран от БНР.