Биографията на Норман Фостър към неговите архитектурни решения върви през дълъг и извит път. Архитектът е роден през 1935 г. в Манчестър, в семейство на прости работници. Финансовото положение на семейството по това време принуждава Норман да остави образованието: няколко години той работи в градската хазна, изучавайки едновременно търговски право. След това отива да служи в британски ВВС, само че започва да се замисля и за професията на архитект. След като завършва службата си, бъдещият архитект работи като пекар, след това отива в завод, и, приближавайки се към архитектурата, се мести в мебелен магазин.
Едва на 21 години Норман постъпва в архитектурно училище към университета в Манчестър. Завършвайки през 1961 г., той печели стипендия за Йейлския университет в САЩ, където се запознава с Ричард Роджърс, а през 1963 г. Фостър се връща в Англия и заедно с Роджърс основават Team 4. В резултата на съвместната им работа се ражда такъв архитектурен стил, като хай тек, съвършено ново направление в архитектурата за това време. Проектът на фабричното здание „Рилайенс контролс“ през 1966 г. прави името на архитекта известно. И тук започва неговият дълъг път по изкачването на архитектурната стълба.
През 1967 г. Фостър основава архитектурната фирма Foster and Partners. И до 1983 г. работи заедно с Бекминстър Фулър над редица проекти. Един от първите такива е главният офис на Willis Faber&Dumas – застрахователна компания във Великобритания (1971-75 г.). Вътрешното планиране, ескалаторите около атриума, градината на покрива и басейна за служителите, който работи в качеството на топлоотвод, демонстрират постоянна загриженост от енергетичните показатели и социалните аспекти на архитектурата.

През 1974 г. Фостър се захваща с проектирането на сградата Sainsbury Arts Centre – центърът за изобразително изкуство в кампуса на Университета в Норич, Англия. Проектът се въплъщава в живота през 1978 г.
Главният офис на банката в Хонконг - Hongkong and Shanghai Bank, също е построен под ръководството на Норман Фостър и е един от първите най-смели проекти. Той е първият небостъргач извън територията на Северна Америка. Фостър разработва нова особеност при строенето на небостъргачи без централна ос, само с използването на външно скеле. Тази структура дава възможност кулите да се издигат още по-нависоко. В периода на проектиране на хонконгската банка (1979-86 г.), през 1983 г., архитектът получава златен медал RIBA, а през 1994 г. – аналогичната награда AIA.

Фостър е провъзгласен за рицар през 1990 г. През 1999 г. му се дава пожизнена титла барон. Той е вторият британски архитект, който печели наградата „Стърлинг“ два пъти - веднъж през 1998 г. и втори път през 2004 г. През 1999 г. печели наградата „Прицкер“ за цялостно творчество. Също така е член на Chartered Society of Designers и носител на най-високото им отличие - медала „Минерва“.
Компанията Foster and Partners достига международно ниво, цял свят поръчва при Фостър проекти. Британският архитект проектира сгради на летища, на картинни галерии, на търговски обекти и на цели градове.

Върху работата му оказва влияние както обучението в Америка, така и любовта към руските традиции. Норман изумява света с всяко свое ново произведение и открива нещо различно в архитектурата. Основният стил на постройките му е хай тек, който той сам основава и въвежда в света.

Фостър започва да конструира музеи, един от последните на ХХ век е Бостънският музей за изящни изкуства (1999 г.) – гордост на местните.
Стартът на третото хилядолетие вдъхновява архитекта за нови открития. Той проектира символични сгради в различни точки на света, акцентирайки върху всяка отделна култура, но при това, използвайки в качеството на основа същия този хай тек.
През 2004 г. са завършени строителните работи над неговото основно произведение във Франция.

Всяка следваща година Норман Фостър дава на света нови и нови проекти в най-различни, неочаквани страни за стила му. Той използва хай тека в страни, например като Малайзия – малайският жилищен комплекс от стъкло и стомана Тройка в Куала Лумпур (2006 г.), и развлекателният център „Ханска шатра“ в столицата на Казахстан, който се строи 4 години. Гигантската шатра е 150 м висока, направена е от тъмно стъкло и алуминий.
Зоопаркът в Копенхаген, носещ името „Домът на слоновете в Дания“ (2008 г.) в същия стил се превръща в най-шикозната къща за екзотични животни.
Зданието CITIC Bank в Китай (2011 г.) пък доказва за пореден път неизчерпаемата фантазия на британския архитект. Павилионът на ОАЕ за Експо 2010 пък е израз на пасивното проектиране с акцент на екологичните изисквания. Самият му вид изобразява символичната връзка с пустинния пейзаж, където са разположени седемте емиратства. И това са само малка част от реализираните проекти на Норман Фостър.

За своето архитектурно време Норман Фостър и неговата фирма са проектирали и построили повече от сто обекта за най-различни назначения.
Направил много в миналото, Фостър се грижи и за бъдещето – почти всяка страна притежава нещо уникално негово. Готовите проекти на бъдещите постройки чакат своята реализация и възхитата, която ще предизвикат. И то заслужено. Защото архитект Норман Фостър оставя своя отпечатък на гениалност с всяко свое творение, което още дълго ще пази отзвука на новаторството, бунтарството и връзката с природата.