Ислямският Ренесанс (Златният век на исляма) е понятие, свързано с Арабския халифат – най-голямата държава за времето си в периода от VIII до XII век. В тази територия се образува общомюсюлманското културно пространство, което освен религиозното единство осигурява изключително развитие на математиката, географията, медицината, философията, декоративните изкуства и поезията.
Ислямската архитектура е архитектурен комплекс от светски и религиозни сгради, развил се под влиянието на исляма като социално, политическо, културно и религиозно явление. Към ислямската архитектура се отнасят архитектурни стилове, възникнали в ранно-ислямската епоха в Близкия изток в VII век, развили се в средновековието в Северна Африка, Испания, Мала Азия, Индия и Иран, Средна Азия и Кавказ. По-късно ислямската архитектура достига до югоизточна Азия. Специфичен разпознаваем образ на ислямски архитектурен стил се появява много скоро след епохата на Мохамед, развивайки се от местни адаптации на египетски, персийско-сасанидски и византийски модели.
Когато говорим за архитектура в арабския свят, не се замисляме пред колко предизвикателства са изправени и местните, и чуждестранните архитекти, дръзнали да работят там. При наличието на достатъчно финансови ресурси творческата ръка все пак не може да се почувства неограничена. В един постоянно променящ се свят взаимоотношението между култура и архитектура се мени постоянно, макар това да не е съвсем видно на пръв поглед. Архитектурните творения в арабския свят са само бегло загатване за срещата между традициите там, тяхната географска специфика и полъха на западната модерност, който струи от работата на големи международни архитектурни студиа.