Отчаяни, съпрузите се решили на нещо изключително крайно - отказали се от опитите си да намерят обикновено жилище и се заселили в пещера. 

Отначало съседите не спирали да им се присмиват. Все пак кой нормален човек живее в каменна яма?

Но месеци по-късно Олафсън поканили старите си познати на гости. Щом влезли вътре, подигравателният им смях се сменил със завист. Някогашната дупка в скалите сега била истински дворец

Историята с необикновения дом на семейство Олафсън започнала, когато по време на една от разходките си се натъкнали на малка пещера. Тя не била много дълбока и по всичко личало, че не се използва от животни. 

Идеята просто се родила от само себе си! Защо пък да не вземат под наем пещерата или да я купят? Тя била на територията на един от многото паркове в района и властите се съгласили на сделка.  

Робърт теглил малък заем от банката и взел под наем пещерата за 250 години.

Хората, живеещи в съседните къщи, веднага започнали да се подиграват на новия си съсед - пещерния човек. 

Шест месеца по-късно Робърт поканил няколко съседи на гости на вечеря. Глождени от огромно любопитството, те се съгласили. Когато влезли в пещерата, останали безмълвни.

Те очаквали да видят мизерия и много влага, но вместо това Робърт ги посрещнал в истински дворец от камък с всички необходими удобства и комуникации. 

Голяма част от работата по преустройството семейството свършило само.

След 6 месеца усилен труд от старата пещера не останал и помен. Подът станал гладък, сводовете - обработени... А камината на дърва придавала невероятен уют на кокетната дневна. 

Проблемът с влагата Робър решил с помощта на специални панели.

Навсякъде станало чисто и сухо. Липсата на осветление в отдалечените стаи компенсирал с подсветката.

А във външните стаи добавил допълнителни прозорци.

Смешният пещерняк бързо се превърнал в пример за подражание. А местните все по-активно търсят празни пещери, за да превърнат своята мечта в действителност.