Бетси е известна още от времето, когато сегашните фешън звезди са ходили прави под масата. Кариерата й се счита за една от най-дългите в модната индустрия. Представете си наградата Сoty Award (аналог на „Оскар“ в света на модата). Бетси я получава в далечната 1972 година.
Трудно е да се повярва, че тази ефектна блондинка с ослепителна усмивка вече е отпразнувала своя 65-и рожден ден! Между другото годините не й пречат след всяко ревю да ходи по подиума умело и уверено, този маниер Бетси има още от годините, когато е била млада.
В розовия дом стаите се осветяват от полилеи „Артишок“ по дизайн на Пол Хенингсен за Louis Poulsen. Ролята на масичка за кафе играят преобразени пейки по дизайн на архитекта Джордж Нелсън за Herman Miller. Диваните са от Джонатан Адлер. „Обожавам ги. При тях се усеща истинският холивудски шик“ – разказва стопанката на родовия дом.
В детството си Джонсън се е занимавала с хореография. Тя си спомня, че еднакво я привличали и танците, и пищните пачки с розови балетни обувки. През 1964 година тя печели дизайнерски конкурс на списание Mademoiselle, мести се  в Ню Йорк и започва да се занимава с мода професионално. Тогава Бетси се запознава с Анди Уорхол и попада в най-гъстата бохемска среда.
Столовете в столовата са Platner, проектирани през 60-те години за Knoll, които тя открива в антикварен магазин.
Голяма гордост в дома й обаче са розовите копринени рози, но „за съжаление те вече не се произвеждат“ – споделя Джонсън. Тя често посещава бит пазари и присъства на гаражни разпродажби. Именно там намира мебелите и осветителните тела за столовата.
Зоната за почивка е под стълбите - невиждана комбинация от стъклени блокове плюс венецианско огледало.
Кухненската посуда дизайнерката държи в старинен метален шкаф, стъклените врати на който се затварят с помощта на дантела.
Банята е единственото помещение в дома, което е останало бяло. Строгият образ се смекчава от стандартна мивка и дантелени пердета около ваната.