В южна и северна посока централният кораб е ограничен от колонади, които носят стени тимпани пронизани от множество прозорци. Едно от впечатляващите архитектурни постижения е, че във вътрешността на сградата не е очевидно кои статични елементи поддържат извисяващите се купол и арки. Това, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш „златният купол виси от небесата“ (Прокопий, 561 г.). Стените, до височината на корниза над балкона са покрити от плочи от различни видове мрамори с разнообразни разцветки. Над корниза, до върха на купола, повърхностите са покрити със златна мозайка, на места заместена от Фосати с мазилка със същия цвят и шарка. Южният и северният кораб са огледални и отделени от централния чрез колонадите под тимпаните и четирите екседри, както и четирите основни носещи стълба. В план изток-запад са разделени на три основни пространства от арките, които свързват централните (първични) носещи стълбове с контрафорсните (вторични) стълбове в посока юг и север. Стените също са покрити с мраморни плочи, а таваните със златни мозайки с декоративни елементи. До балконите, които се простират над целите два странични кораба, както и втория притвор, се достига чрез рампи разположени в ъглите на сградата. Запазени до днес са 3 от тези рампи. Подобно на приземния етаж, страничните части на балкона са разделени от централното помещение чрез колонади и са разделени на съответно три обособени пространтва от арките свързващи първичните и вторичните носещи стълбове. Опасани са от два реда парапети, отпред дървен – декоративен, а отзад масивен – мраморен. Таваните са украсени от декоративни мозайки, като – особено в южната част – има множество запазени ценни мозайки-икони. В централната част на балкона над притвора (емпория) се е намирала ложата на императрицата. След нейното построяване „Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен (виж Храм Свети Сава в Белград). Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от Синан и негови ученици, следват основния план на „Св. София“ – Шехзаде джамия, Сюлейман джамия, Султан Ахмед джамия (Синята джамия) и др. източник: wikipedia.bg снимки: http://photo-forum.net http://3.bp.blogspot.com „Света София“ или Църква на светата Премъдрост Божия е монументална обществена сграда, намираща се днес в Истанбул, Турция.
Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.
„Св. София“ е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо.
Централен кораб и купол
Църквата не е стриктна базилика, като централният ѝ кораб, дълъг 76.2 м, е доминиран от купол с диаметър около 31 м и височина над пода от 56 м. Куполът лежи на квадратна основа, като преминаването от кръг към квадрат е постигнато, чрез 4 пандантива. Счита се, че това е първата църква, която ползва това архитектурно решение. В дължина (запад-изток) тежестта на купола се носи от две гигантски арки, които преминават в полукуполи. Източният полукупол се преразпределя в три по-малки полукупола, двата странични – над екседри с колонади, а средният – над апсидата. Западният преминава в два по-малки полукупола над симетрични екседри. Между тях, огледално на апсидата и над емпорията, се намира огромен прозорец.
Странични кораби
Балкони
Значение
Църквата "Св. София" - архитектурно чудо
